Възрожденски градове и селца в България



от dibk (183)
1
2010-05-11 23:11

Град Калофер е разложен в южната част на Стара планина и е възникнал още в далечния 16 век. Точно над него величествено се издига най – високият връх в обширната планина, а именно връх Ботев.

Като всяко едно възрожденско селище и това си има своята интересна история и дълбоки следи, които тя е оставила в него.

Древна легенда разказва, че някога тези земи били обитавани от шайка български хайдути. Те не се страхували да обират всеки един турски керван, имал нещастието да мине оттук. Султанът множество пъти правел опити да хване разбойниците, но без никакъв успех.

В крайна сметка той се принудил да се споразумее с тях, като им позволил свободно да заселят местността и да основат свое селище, но при условие, че те не нападат преминаващите оттук кервани. Така след време бил създаден Калофер, като бил наречен на името на главния войвода, който се казвал Калифер.

Най-процъфтяващия занаят, който се развивал тук бил производството на гайтани. Той спомогнал много за оформянето му като град от нов тип и не случайно си спечелил прозвището Алтън Калофер, което означава Златен Калофер.

В наши дни местните продължават ревниво да пазят и почитат традициите, оставени им от предишните поколения. Тук има множество ателиета, които продължават да правят Калоферска дантела, която е така известна в цяла България със своята финост и изящество.

Градчето има прекрасна архитектура и много красиви стари къщи, повечето от които са запазени в своя първоначален вид. Всички те напомнят за романтичността и величието на отминалото време.

Много голяма част от забележителностите в селището са посветени на българския поет и революционер Христо Ботев. Такива са Националният музей, който е разположен в парк Ботев и се състои от родната къща на бележития българин и зала, в която има всякакви вещи и предмети на него и семейството му и разказваща най – подробно за живота му и незабравимото му дело. А училището, в което той се е изучил днес е превърнато в музей.

Калофер също така се слави и със своята прелестна природа. Множество пътища се кръстосват оттук, които могат да ви отведат до забравени, пусти и необикновени места, които ще обикнете още от първия път, в който ги зърнете.

къщата на Христо Ботев площадът в Калофер гледка към градчето типичната  архитектура на къщите



2
2010-05-07 14:57

Дълбоко в просторната прегръдка на Пирин планина, на високо измежду стръмни склонове и безкрайни поля се намира село Делчево. Китното селце гордо се нарежда сред онези места в България, които още докато ги видиш започват да ти говорят за далечното, безвъзвратно отишлото си изконно минало.

Делчево е разположено на 9 км. от град Гоце Делчев и на 18 км. от границата ни с Гърция. Селцето е образувано още през 17 век, като тогава се наричало Юч Дурук. Едва през 1934 година получило днешното си наименование, като взело името на смелия български революционер Гоце Делчев.

Повечето от постройките и къщите тук са издигнати в периода 19-20 век. На пръв поглед всички те много си приличат, но всяка една от сградите носи своя необикновен дух и очарование.
Построени са върху каменни основи, в повечето случаи на два или три етажа с чардак и бели стени, с множество прозорци по тях. Те са събрали в себе си типичните за онова време архитектурни традиции и решения, на които днес спокойно можем да се наслаждаваме . На места дори някои от малките къщички изглеждат все едно вдълбани в скалите, а това няма как да не направи впечатление на човек.
Стръмните и тесни калдаръмени улички, виещи се нагоре – надолу по склоновете на планината ще ви потопят в света на старинните ни традиции и култура, които са били неизменна част от ежедневието на всеки един българин, живял през годините на Възраждането.

Днес тук в селището се е съхранил един удивителен ансамбъл, състоящ се от 30 красиви възрожденски постройки, като повечето от тях са обявени за паметници на културата.

Местността сред която се шири Делчево се слави със своята завладяваща тишина и спокойствие, и усещането на застинал живот с хиляди години. Наоколо се чува само нежната песен на птичките, полъха на свежия планински вятър и шума на листата – просто едно съвършенство!

село Делчево село Делчево село Делчево село Делчево

3
2010-04-06 23:24

Рибарица е едно малко и китно селце в България, разположено в необятните красоти на Тетевенския Балкан и известно с неповторимото си очарование.

Природата му е толкова възхитителна и пленителна , пълна с много разнообразни скални образувания и форми, високи била и безграничен небосклон, които обграждат живописната Рибарица, че идвайки веднъж на това пленително място, не ти се иска да си тръгваш от това място.

Селцето представлява един малък курорт осеян целия с красиви къщички, които вдъхват у всеки един посетител усещането за домашен уют и спокойствие. Неугасващите народни традиции продължават да се тачат неизменно тук и да завладяват туристите със своя магнетичен възрожденски дух.

В Рибарица на особена почит са вкусното българско саламурено сирене и местната сливова ракия, характеризираща се с приятен вкус и миризма.
В курорта има няколко малки кръчми и механички, които и до днес са запазили своя стар автентичен вид и предлагат на своите гости вкусни гозби и напитки.

Никой обаче не би устоял и не би останал равнодушен към пленяващата тишина и завладяващата атмосфера, които витаят наоколо. Към усещането на приятния горски мирис и кристално свежият планински въздух. Към приказната природа, която се откроява пред очите ни, с нейните безбродни букови гори, тревисти хълмове и огромни поля.

В околностите на Рибарица се намират много природни забележителности, които са истинска атракция за всеки един страстен почитател на планинските прелести. Наблизо се простира биосферният резерват Царичина, който е едно от най – уникалните български кътчета. По изградени тесни и живописни екопътеки може да достигнете до резерватите Боатин и Козята стена, където просто можете да затаите дъх и да тръпнете в очакване, от това на което ви предстои да станете свидетели.

Ако все пак желаете да бъдете по близо до несравнимия магнетизъм на Стара планина, можете да останете в хижа „Георги Бенковски” или „Вежен”, като през селцето минава и най – близкия път, за да стигнете до тях.

Тук всяка година на 25 май около Кървавото кладенче се провежда едно от най – интересните събития в околността, а именно възстановка на последните боеве на смелчагите от Хвърковата чета на Георги Бенковски, които до последно са се сражавали достойно срещу турската войска.
Това е и един прекрасен повод да дойдете и да разгледате симпатичното селце.


село Рибарица гледка към малкото селце китното селце панорама към Рибарица



4
2010-03-28 23:00

Тръгнала Божана да бяга от Търново, подгонена от турските потери да търси спасение някъде другаде за себе си и своите 9 сина. Дълго вървяла, дълго се скитала из пустите и тревясали поля, докато най-накрая не стигнала до едно малко поточе, заобиколено от красиви цветя и безкрайни хоризонти и не спряла да почине заедно със своите чеда. Тя била толкова пленена и очарована от спокойствието и красотата , които се реели наоколо, че решила те да останат тук и отсега нататък на това място да градят своя нов дом.

След време се образувало малко селце, което носело нейното име- Боженци.

Такава е легендата за произхода на това толкова магнетично и китно кътче от нашата България, тихо сгушило се сред несметните и покоряващите прелести в полите на Стара планина. Наоколо можете да видите една изключително
живописна природа, включваща високи и остри била, гъсти гори, безбродни поляни и уникални пейзажи.

Боженци се слави из цялата ни страна със своя несломим възрожденски дух и полъха на нашето минало, което се носи тук от всяко кътче земя, пълно с толкова трудности и превратности. Цяла една епоха се е съхранила на това място, заедно със своите неповторими традиции и обичаи, така изконни за българския народ и самосъзнание. Всяка едно нещо в Боженци навява толкова много спомени, че не е никак трудно за кратко да се пренесеш назад във времето.

За това още повече допринасят малките симпатични къщички, които впечатляват всеки един посетител с архитектурния си етнографски стил. Цялото селце е пълно с характерните за възрожденския период двукатни и трикатни къщурки, с големи дворове и високи каменни довари. Отвън те са богато и пищно украсени с красиви декорации и орнаменти.
Повече от тях днес са превърнати или в къщи за гости или в туристически
обекти, но са почти изцяло запазени в своя първоначален автентичен вид.

Всичко наоколо е толкова тихо и спокойно, че на моменти човек има чувството, че часовникът е спрял да отброява часовете и, че на хиляди километри оттук няма жива душа. Разхождайки се из малките и тесни каменни улички, криволичещи нагоре – надолу по стръмните склонове на планината, една магия оживява пред очите ви и се превръща в реалност. Забележителни картини и гледки се сменят пред очите ви едни след други, които просто няма да спрат да ви удивляват.

Един ден прекаран тук ще ви откъсне поне за кратко от напрегнатото ежедневие и ще ви зареди с много нова положителна енергия.


село Боженци типична къща от село Боженци красивото селце местната църквичка

5
2010-02-15 11:04

За неговите прелести и очарование се пее дори в космоса. Гласът на Валя Балканска завинаги е увековечил неговото име с песента за смелия Дельо Хайдутин, която се носи далече, далече извън обсега на нашата планета.
Да, разбира се, става дума за прекрасния град Златоград.

Той е един от най-впечатляващите български градове, в които неизменно се носят духът и традициите на една отминала епоха. Обграден от зелени поляни, високи била и дивна природа, той и до днес продължава да привлича и удивлява своите посетители . Малкото градче е най-крайната южна точка в България и се намира на границата ни с Гърция.

В началото на своето съществуване то е носило името Беловидово, след това обаче по времето на турското робство било наричано Даръдере. Тук и до днес продължават да съжителстват едновременно две различни религиозни групи- на помаците и християните. Те са чудесен пример за това, как между хората може да съществува религиозна търпимост и всички да живеят мирно и спокойно.

Златоград има дълга и многовековна история. Но въпреки превратностите на времето и живота, той е успял да оцелее през вековете, за да ни разказва днес за своето интересно минало. В старата част на града, която представлява и архитектурен резерват, на едно място са събрани къщи с неповторим външен вид, пищна украса и декорации и завладяваща архитектура. Те носят белезите на най-старата възрожденска материална и духовна култура на българите.

Тук се намира и Ареалния комплекс на открито, пресъздаващ изцяло бита и традициите на нашия народ. Разхождайки се из малките и тесни улички на резервата ще видите много занаятчийници, дюкянчета ,старата воденица и работилници, където видни майстори се занимават с различни занаяти, които са наследили от предишните поколения. А когато се изморите от дългата си и приятна разхока, винаги можете да поседнете в някое от кафенетата или механички, където да отпочините и да се заредите с нови сили.

Другата голяма гордост на местното население е и църквата „Успение Богородично”. Според стари легенди била построена само за 40 дни. Дали е така или не, можем само да гадаем, но е факт, че тя е най-древния храм в Родопите, издигнат през 1834 година. Църквата ни дава много ценни сведения за културно-просветната дейност и духовната страна на града.

Златоград е един от Стоте национални туристически обекта, така че ако искате да добавите още един печат във вашата книжка, не пропускайте да го посетите.

из Златоград паметник на Дельо Хайдутин Етнографски ареален комплекс град Златоград

6
2010-02-15 01:39

Живописното селце Ковачевица е разположено в Югозападна България, в област Благоевград. Ковачевица възниква още през 17 век, като била основана от група българи, които били преселници от село Рибново. Те избягали от своите родни домове, заради насилствените помохамеданчвания, на които били подложени.

Постепенно селището започнало да се разраства, а местните занаяти да процъфтяват. Хората активно се занимавали със земеделие , скотовъдство и дюлгерство. Ковачевица станала център на културно-просветна дейност, особено в епохата на Възраждането. Голяма част от местното население взело участие в националните борби за освобождение. Много били и жертвите, които паднали в борбите, но по този начин те завинаги увековечили своето велико дело.

Селцето представлява едно кратко и емоционално завръщане към ежедневието, културата и живота на нашето минало. То е едно прекрасно кътче от нашата родина, заобиколено от безкрайни природни красоти, китни поляни и приказни пейзажи. Тук има множество маршрути, които ще ви отведат в едно тихо очарование, в една спокойна атмосфера, в един неповторим свят там, където е все още жив непоклатимият български дух и сякаш времето е спряло завинаги.

Ще можете да се насладите на една невероятно красива архитектура , запазила древния си облик още от 18-19 век. Ще можете да се докоснете до традициите на местните жители, които и до наши дни не са се изменили. В селцето има над 100 запазени възрожденски къщи, които сякаш като малки птички са накацали по склоновете на планината. Те имат самобитен и автентичен вид, издялан от камък и дърво и който не е променян от самото им създаване.

Днес като наследство от нашите предци ни е останал и един уникален паметник на религиозната култура, а именно църквата „Свети Никола”. Тя е построена през 1847 година, като е дълбоко вкопана в земята, за да не предизвиква гнева на османците. Няколко десетилетия по-късно близо до нея била издигната и една много висока камбанария, която огласявала със своя мощен звън цялата околност. В нейния двор се намира и първото килийно училище в Ковачевица, създадено през 1830 година и просъществувало близо 30 години.

Селцето е чудесно място за кратка почивка или просто разходка с близки. Един ден прекаран тук ще ви накара да избягате от реалността и да се потопите в света на възрожденската епоха.

село Ковачевица част от малка уличка в селцето старинна къща изглед към Ковачевица

7
2010-02-12 23:15

Само един път ви е достатъчен да дойдете в град Копривщица и да се влюбите в него. Той е един от малкото българските градове, в който се е съхранила самобитността на българския дух и автентичността на старите ни традиции. Цялото градче е осеяно с малки и красиви къщички с неповторима и красива архитектура, която впечатлява всеки един посетител. Природата наоколо е изключително живописна и магнетична. Навсякъде се ширят вековни гори, безбродни поля, приказни пейзажи, а минаваща покрай Копривщица река Тополница й придава още по- очарователен и привлекателен вид.

Селището има дълго и интересно минало. Не се знае със сигурност как е възникнало, но се предполага, че е основано в края на 14 век. Жителите му много бързо успели да се замогнат, благодарение на разцвета на търговията и местните занаяти. Дори под турско робство Копривщица продължавала да се развива успешно и да трупа състояние. Скоро обаче тя била подложена на безпощадните кърджалийски нападения, при едно от което кърджалиите опустошили и разрушили всичко след себе си, а градчето се превърнало в руини. След време обаче Копривщица отново била възстановена благодарение на упоритостта и общите усилия на местното население.

В годините на българското Възраждане тук се зародила активна културно-просветна и книжовна дейност. През 1810 година отворило врати първото килийно училище, което било една голяма стъпка за развитието на образованието у нас. Три десетилетия по-късно е открито и класно училище.
По време на Освободителните ни войни, много видни и смели копривщенци взели участие в ожесточените боеве. Едно от най-паметните събития случили се тук е обявяването на Априлското въстание на 20 април 1876 година от Тодор Каблешков, който написал т.н. Кърваво писмо, призоваващо всички останали революционни окръзи да се включат колкото се може по-скоро в общите борби.

След Освобождението ни през 1878 година градът изпаднал в тежко положение, което продължило дълго време. Голяма част от населението напуснало родните си места и се изселило към по-големите селища, където имало и повече възможности за работа и прехрана. Днес китното градче е сравнително малко, но в него са се запазили голям брой културно-исторически паметници, които всяка година привличат стотици туристи. Те ни разкриват много от нашето минало и история, а това са нещата, които най-вече трябва да ценим и съхраняваме.

Копривщица е особено известна със своите множество чешми и мостове, строени по различно време и които допълнително я красят и й придават старинен и автентичен вид и идеално се вписват в неповторимата атмосфера. Няма как да не отбележа паметника на Първата пушка, който е в непосредствена близост до Калъчевия мост. Тук на това място бил изстрелян първият куршум, с който се оповестило началото на Априлската епопея. В памет на всички загинали и паднали убити в страшните сражения по време на въстанието от 1876 година, през 1928 година бил издигнат Мавзолеят на Априлци. В Копривщица е пълно със стари възрожденски къщи, които се отличават с невероятен стил и архитектура. Голяма част от тях са почти изцяло запазени, други пък са реставрирани, но всички те са украсени по много красив начин и могат да ви накарат да им се възхитите. Едни от най-забележителните къщи тук са Павликянската и Вакарелската, които са построени преди близо три века. Родната къща на Найден Геров е един от вечните символи на селището, като в нея се е помещавало и първото килийно училище. Дори Любен Каравелов се е постарал завинаги да я запомним, като подробно я е описал в своята велика творба „Българи от старо време”. Накрая, но разбира се не на последно място ще спомена и храмовете „Успение Богородично” и „Свети Никола”, който са неизменно свързани със съдбата и живота на местното население. Те са издигнати съответно през 1817 и 1839 година и през цялото време, от деня на своето създаване са давали вяра и надежда на хората, че скоро ще дойде краят на робството и непоносимите мъки. Давали са им сили да продължават напред и да се борят за своята свобода. Осветявали са пътя им, когато са се чувствали слаби и беззащитни и са били техен верен наставник през целия им житейски път.

Посетете град Копривщица и със сигурност няма да се разочаровате. Това е едно прекрасно място, което всеки трябва да види.


Ослековата къща паметникът на Бенковски църква в Копривщица възрожденска къща



Всички оценки и коментари представляват израз на лично мнение на потребители на ZaHotelite.com и НЕ изразяват позиция или възгледи, които задължително се споделят от екипа на ZaHotelite.com.