Реших да споделя една видео разходка в снимки от обиколката ми из този чуден природен кът от България. Сравнително далеч от големите областни градове, котелския край се е запазил от признаците на съвременната цивилизация - желязо,бетон и отпадъци. Тъй като пътната инфраструктура се е подобрила последните 1-2 години, препоръчвам на ценителите на природата и възрожденската култура, да посетят региона, докато все още не е загубил чара си подобно на други места вече превърнати в курорти символи на алчността и безхаберието.
От включените във видеото места, със сигурност трябва да посетите Котел, Жеравна, Медвен и Ичера (за което не ми остана време). По-конкретно вече съм споделил впечатленията си от Медвен, но при първа възможност ще разкажа нещо за Котел и останалите селища.
През почивните дни така се случи че направих едно непланирано посещение на възрожденското село Медвен. Всъщност това не е първото ми посещение на района, но тъй като селото не е добре популяризирана дестинация по едно време беше доста опустяло. Селцето е сгушено в горите на Котелския проход и като цяло е запазило автентичния си възрожденски облик (за разлика от дестинации като Арбанаси и Банско).
Поради сравнителната отдалеченост от големи градове и богатото културно-историческа наследство, самият регион е изключително удачен за културен и еко туризъм, вкл. лов и риболов. Освен Медвен задължително трябва да посетите Жеравна, Ичера и Котел. Въпреки че непосредствената близост на тези уникални места (10-15 км едно от друго) позволява да бъдат обиколени за един ден, моят съвет е да отделите поне 3-4 дни, за да усетите зареждащия дух на региона. Теренът е доста подходящ и за вело обиколки.
Няколко по известните факти за Медвен:
- тук се намира родната къща на Захари Стоянов
- тук преди няколко десетилетия е видяна бяла лястовица
- еко пътеката по поречието на река Медвенска до красивата местност Синия вир
Кем днешна дата повечето хората от селцето са превърнали своите домове в приятни за отсядане къщи за гости, а в покрайнините на селото вече има и нови комплекси изградени по изцяло традиционен стил, но с предвидени всякакви удобства - басейни, детски кътове, спортни площадки, свободен безжичен интернет.
Накратко - аз лично със сигурност смятам да повторя посещението си в региона, но с план за по-дълготраен престой - може би по Коледа или следващата лятна почивка, съчетавайки препичането на басейна с активни разходки в планината.
Що за въпрос е това? Щом се намира в България, значи е българска забележителност.
С вашата лична история незнам дали е свързана, тъй като не ви познавам, но със сигурност е свързана с историята на хората обитавали през последните 13 века земята, на която е построена, които съвсем случайно се наричат българи. Сигурно на много хора им се иска да изтрият тази част от историята на България, но надявам се Вие на сте от тези хора.
Аз лично съм посещавал храма, но за мое съжаление точно тогава беше затворен за реставрация. Със сигурност обаче ще отида пак и тогава няма да пропусна да напиша впечатленията си.
Миналата година когато се връщах от лятната почивка реших да избегна големия трафик за София и минахме по т.нар. подбалкански път, който през лятото предлага и доста по приятен хоризонт от кoмините на ТЕЦ-те край Стара загора.
Когато стигнахме Калофер решихме да си направим кратка почивка и се разходихме из градчето, което както се вижда от снимките е изключително спокойно и красиво. Това е от местата, които като посетиш и почваш да си представяш как може да се преместиш да живееш там някой ден Още повече впоследствие разбрах, че предците ми по майчина линия, няколко поколения назад във времето всъщност са живели в този край. Но стига сантимент.
Искам да отбележа, че много приятно впечатление ми направи колко добре стопанисвана е къщата на Хр.Ботев музей (на снимката), както и самата експозиция.
Естествено качихме се до паметника, стъпалата изглеждат повече от колкото са, а горе пък освен туристи се разхождаха и кончета и козички
Еко пътеките за съжаление нямаше време да ги порбваме, но знам че по принцип едни от най-популярните и достъпни туристически маршрути в Стара планина започват именно от Калофер.
Миналото лято посетих Арбанаси и мога да потвърдя казаното от natica. Прилагам и няколко снимки, въпреки че се старах грозотиите да останат извън обектива на апарата.
Днес Арбанаси прилича повече на курортно крадче тип Банско, отколкото на архитектурен резерват. Чудя се въобще какво значи това архитектурен резерват? Няма ли някакви правила който да задължават собствениците да запазват автентичния вид на местността, както например е в Жеравна?
Изключително лощо впечатление например ми направиха зацементираните калдъръмени улички. На места пък се виждаше как тече усилен процес по събаряне на стари каменни зидове и заместването им с бетон облицован с имитация на камък плочи.
Да не забравя да спомена и бившата резеденция на бай Тошо, която е превърната в хотел и днес също е толкова непристъпна за простосмъртните граждани.
Напълно потвърждавам написаните положителните коментари. Посетих Преображенски манастир миналото лято, няколко дни след като бях отишъл до Троянски манастир. Контраста между двете места е невероятен. Тук със сигурност няма да видиш характерните за Троянски манастир мутри в монашеско облекло. Напротив, в Преображенски манастир цари смирение и спокойствие, което сякаш прочиства съзнанието ти от всички тежки мисли.
Освен невероятната природна картина, изключително ме впечатли гледката на един стар монах с дълга бяла брада, който спокойно си стоеше на една пейка, подпирайки прегърбеното си тяло на стар захабен бастун. В лицето на този старец, обаче не се виждаше характерни за възрастните хора в България разочарование,тревога или дори озлобление. Напротив, образа му вдъхваше увереност, спокойствие и удовлетворение. Тогава си спомням, че си помислих: "Ето как изглежда човек постигнал вътрешен мир и благодат, независимо от материалните незгоди".
Стенописите на манастира естествено са невероятни, жалко че точно колелото на живото беше покрито за реставрация, но при първа възможност ще го посетя пак, така че надявам се тогава ще мога да видя и тази изключително уникалната стенография.
Чудесен хотел. Условията за почивка са превъзходни. Усещането за лукс и комфорт беше неразделна част от престоя ни.
С приятелката ми бяхме приятно изненадани от непресторената дружелюбност на персонала и доброто обслужване. Управата на хотела определено заслужава поздравления за подбора и управлението на човешките ресурси.
За съжаление, имаше и изключения - т.нар. спасител почти не се задържаше край басейна, а когато това се случваше, то беше за да полафи и поиграе на волейбол с приятелчета дошли да поплуват.
Все пак, като цяло, хотелът е невероятен и определено превъзхожда тези по морските ни курорти, най-вече с доброто управление.
За съжаление, от Троянският манастир вече не е останало почти нищо. На негово място се издига хотелски комплекс и на всяка стъпка те посрещат със забранителни табели. Ако решиш да запалиш свещичка, подгответе се да видите как след вас бива загасена и прибрана за претопяване.
Накратко - Троянският манастир не се различава по нищо от мутренските хотели по морето.
Всички оценки и коментари представляват израз на лично мнение на потребители на ZaHotelite.com и НЕ изразяват позиция или възгледи, които задължително се споделят от екипа на ZaHotelite.com.
Още повече впоследствие разбрах, че предците ми по майчина линия, няколко поколения назад във времето всъщност са живели в този край. Но стига сантимент.
