2009.03.24
14:57 | Здравейте!
Напълно потвърждавам написаните положителните коментари. Посетих Преображенски манастир миналото лято, няколко дни след като бях отишъл до Троянски манастир. Контраста между двете места е невероятен. Тук със сигурност няма да видиш характерните за Троянски манастир мутри в монашеско облекло. Напротив, в Преображенски манастир цари смирение и спокойствие, което сякаш прочиства съзнанието ти от всички тежки мисли.
Освен невероятната природна картина, изключително ме впечатли гледката на един стар монах с дълга бяла брада, който спокойно си стоеше на една пейка, подпирайки прегърбеното си тяло на стар захабен бастун. В лицето на този старец, обаче не се виждаше характерни за възрастните хора в България разочарование,тревога или дори озлобление. Напротив, образа му вдъхваше увереност, спокойствие и удовлетворение. Тогава си спомням, че си помислих: "Ето как изглежда човек постигнал вътрешен мир и благодат, независимо от материалните незгоди".
Стенописите на манастира естествено са невероятни, жалко че точно колелото на живото беше покрито за реставрация, но при първа възможност ще го посетя пак, така че надявам се тогава ще мога да видя и тази изключително уникалната стенография.
|
|
|
| | много се радвам,че откривам сходни души сред вас.ние със съпругата ми много обичаме това място и игумена - архимандрит Георгий.винаги,когато минаваме от там се отбиваме за да споделим невероятното кафе и ракия на игумена.напълно съм съгласен по мнението за тибет...,както и за мутрите от троянския манастир...пожелавам ви много хубави моменти занапред там - в преображенския манастир.възрастния мъж,който сте видели вероятно е дядо ириней,който ме пстрещна преди повече от 10 години,когато като студент посетих за първи път манастира.невероятен е,но вече не вижда съвсем добре.дано се срещнем там.всичко добро |
|
2008.07.27
21:29 | съгласна съм с предишния коментар - не ти трябват 7 години в тибет, а само миг в Преображенския манастир! Бях там през месец май. Основното ми впечатление е, че това е място, на което нищо друго няма значение, душата и нейният покой са най-важното, абе честно казано, такъв релакс и толкова психически разтоварващо място.... скоро не съм посещавала. Първо, че си много на високо, въздухът е чист, уединено е, второ- накъдето и да погледнеш само планина и зеленина, и спокойствие... уникално въздействие! А да - и от пътя, по който се стига догоре, в далечината виждаш - Патриаршеският манастир. Там не можах да отида. Но - има време. Много история и богата душевност, това е за Преображенския. Препоръчвам на всички да го посетят! |
увеличи карта
