Посетих Бачковски манастир съвсем скоро, като част от един уикенд в Асеновград. Веднага искам да се съглася с Ивет, че това не е най-подходящото мястото за тези сергии на които може да намериш какви ли не битови стоки (сувенири, ножове, локум, грънци, чорапи и прочие "традиционни артикули" произведени в Китай). По-неприятното което обаче искам да споделя е че преди самия вход има няколко заведения съответно пред едно от които решихме да спрем и да повървим до манастира. За наша изненада щом слязохме от колата притичаха две момченца и ни обясниха че това било платен паркинг и дължим 2 лв, сочейки табелата от снимката. Естествено дадохме 2-та лева, като още тогава реших че няма да седна на връщане на въпросното заведение както смятах преди това, тъй като ситуацията много приличаше на "бате дай 50 стинки да ти пазим колата". Иначе като поискахме и билетче дадоха В последствие обаче се оказа че по-нагоре площада пред самия манастир са го превърнали на паркинг за туристите с тарифа 50стотинки, та даже и полицай имаше за охрана. След като обяснихме на полицая ситуацията той заключи с очакваното "еми знаем ги и актове сме писали, ама нищо не може направим друго щото то заведението било на някой си дето имал връзки в общината".

Накратко - много моля всеки посетител на Бачковски манастир в никакъв случай да не паркира, влиза и още по-малко консумира във въпросните заведения.

Дотук с лошите впечатления. От самия манастир съм очарован. Поддържаната атмосфера е изключително приятна. Въпреки многото посетители само няколко минути да поседнеш на пейките край фонтана те карат да почувстваш спокойствието на безвремието. Самата църква е невероятно пищна на стенописи и орнаменти. Това което обаче беше наистина приятната изненада е парка Клувията и еко пътеката в него - заслужава си да отделиш цял ден за разходка там. Ако си по амбициран може да се качиш до билото край манастира, от където може да се направят изключителни снимки от птичи поглед. Освен това тази екопътека е началото и на туристически маршрут към сърцето на Родопите - надявам се да имам шанса да го пробвам.

Естествено ако сте в региона на Асеновград, задължително е да видите Асенова крепост, а също препоръчвам и Араповски манастир.

Преди седмица имах удоволствието да посетя това свято място, намиращо се само на 7 км от Асеновград. Всъщност трябва да си призная, че до този ден дори не бях чувал за Араповския манастир и колко жалко е това разбрах едва след като отидохме на място.

Още с приближаването към манастира ми направи впечатление странното му местоположение. Казвам странно, защото очаквах както всички други познати ми манастири и този да е скрит сред сенките на планинските възвишения, докато Араповският манастир се намира в малка горичка формира около древен извор насред полето, непосредствено под полите на Родопа планина. Въпреки високите си каменни зидове, манастирът не се вижда докато не влезеш в самата горичка и в един момент даже си помислих че може да съм объркал пътя, особено след като и ГПС-а беше загуби връзка малко по-рано

Оказа се че обяснение за това местоположение е уникалната история на светата обител. Единствен по рода си в страната, манастирът е построен по турско време. Според легендата, водата от аязмото излекувала любимата на местния турски владетел Арап бей и той от благодарност дарил земя до лековития извор и разрешил изграждането на манастир.

Първоначално манастирът е основан като монашеско общежитие през 1856 г. от йеромонах Софроний, а 3 години по-късно е построено училището и манастирския храм Света Неделя (Света великомъченица Кириакия). За твърдо и достойно изповядване на Христовата вяра красивата девица била жестоко измъчвана, а след това осъдена на посичане с меч на 7 юли 289 г. в град Никомидия (Мала Азия). По времето на царуването на Асеневци (XII-XIII в.) мощите на светицата били пренесени в тогавашната столица Търново

Ктиторски надписи посочват, че зографисването е със средства събрани от населението при игумен на манастира архимандрит Софроний. Майстор на стенописите е Георги Данчов-Зографина, личен приятел и сподвижник на Васил Левски. Характерната за майстора сцена "покръстването на княз Борис I Михаил" е изписана както в храма, така и на входа на аязмото.

В южната част на манастирския двор се издига голяма каменна кула, която народната памет свързва с името на Ангел войвода - един от най-известните хайдути в този край.

Като цяло манастирската обител е много добре поддържана и за разлика от Троянския манастир, тук атмосферата е изключително приятна и зареждаща. Ето защо много хора идват със семействата си през почивните дни да запалят свещица за здраве и да се разведрят от натовареното ежедневие на пикник край аязмото на манастира.

Ако сте в региона естествено задължително е да посетите и Асенова крепост и Бачковски манастир.

Здр.

Действително самата църква не е особено впечатляваща, докато не чуеш нейната история. Хубаво е когато има кой да те светне така да се каже за какво става дума. Който иска нека отиде и ще разбере сам.

Аз искам обаче спомена нещо друго, което за съжаление опорочи иначе приятното посещение. Ще започна от начало, тъй като контекста на събитията е много съществен.

С приятели бяхме на почивка в Добринище и преди да се върнем в София, бях решен да минем през село Добърско (само на няколко км), именно с цел да посетим храма "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат".

Когато пристигнахме заварихме друга група хора, при което естествено изчакахме да приключат с беседата, за да влез след тях и да чуем цялата история. Докато обаче се наслаждавахме на интересния разказ, буквално нахълтаха няколко човека, един от които със яке на Планинска спасителна служба.

Същият този човек започна да прави снимки на стенописите, което не се разрешава. По прицнип причина за подобни забрани е заради светкавиците, които увреждат (изгарят) боята. Човекът спря да снима, но видимо раздразнен започна да се заяжда с жената провеждаща беседата.

А най-наглото беше че през цялото време доката тя обясняваше колко уникално е че тези стенописи са се запазили в това чудесно състояние (реставрация няма правена) и как специфичната архитектура на храма е помогнала за това, този "планински спасител" беше се подпрял на една от изписаните колони и буквално рушеше крехката мазилка. В този момент просто не издържах и си тръгнах, тъй като не исках в рамките на храма да влизам в кавга с този типаж.

Страшно разочарован останах от цялата случка и си мисля, че при царящата простотия в нашата страна, за да опазим реликвите на прадедите ни задължително трябва да бъде осигурявана охрана, която при подобни прояви да се намесва и ако трябва да вика полиция, която да предприема наказателни мерки, които иначе по закон са предвидени.

@ Тони Василева

Що за въпрос е това? Щом се намира в България, значи е българска забележителност.

С вашата лична история незнам дали е свързана, тъй като не ви познавам, но със сигурност е свързана с историята на хората обитавали през последните 13 века земята, на която е построена, които съвсем случайно се наричат българи. Сигурно на много хора им се иска да изтрият тази част от историята на България, но надявам се Вие на сте от тези хора.

Аз лично съм посещавал храма, но за мое съжаление точно тогава беше затворен за реставрация. Със сигурност обаче ще отида пак и тогава няма да пропусна да напиша впечатленията си.

Здравейте!

Напълно потвърждавам написаните положителните коментари. Посетих Преображенски манастир миналото лято, няколко дни след като бях отишъл до Троянски манастир. Контраста между двете места е невероятен. Тук със сигурност няма да видиш характерните за Троянски манастир мутри в монашеско облекло. Напротив, в Преображенски манастир цари смирение и спокойствие, което сякаш прочиства съзнанието ти от всички тежки мисли.

Освен невероятната природна картина, изключително ме впечатли гледката на един стар монах с дълга бяла брада, който спокойно си стоеше на една пейка, подпирайки прегърбеното си тяло на стар захабен бастун. В лицето на този старец, обаче не се виждаше характерни за възрастните хора в България разочарование,тревога или дори озлобление. Напротив, образа му вдъхваше увереност, спокойствие и удовлетворение. Тогава си спомням, че си помислих: "Ето как изглежда човек постигнал вътрешен мир и благодат, независимо от материалните незгоди".

Стенописите на манастира естествено са невероятни, жалко че точно колелото на живото беше покрито за реставрация, но при първа възможност ще го посетя пак, така че надявам се тогава ще мога да видя и тази изключително уникалната стенография.

За съжаление, от Троянският манастир вече не е останало почти нищо. На негово място се издига хотелски комплекс и на всяка стъпка те посрещат със забранителни табели. Ако решиш да запалиш свещичка, подгответе се да видите как след вас бива загасена и прибрана за претопяване.

Накратко - Троянският манастир не се различава по нищо от мутренските хотели по морето.