Преди седмица имах удоволствието да посетя това свято място, намиращо се само на 7 км от Асеновград. Всъщност трябва да си призная, че до този ден дори не бях чувал за Араповския манастир и колко жалко е това разбрах едва след като отидохме на място.

Още с приближаването към манастира ми направи впечатление странното му местоположение. Казвам странно, защото очаквах както всички други познати ми манастири и този да е скрит сред сенките на планинските възвишения, докато Араповският манастир се намира в малка горичка формира около древен извор насред полето, непосредствено под полите на Родопа планина. Въпреки високите си каменни зидове, манастирът не се вижда докато не влезеш в самата горичка и в един момент даже си помислих че може да съм объркал пътя, особено след като и ГПС-а беше загуби връзка малко по-рано

Оказа се че обяснение за това местоположение е уникалната история на светата обител. Единствен по рода си в страната, манастирът е построен по турско време. Според легендата, водата от аязмото излекувала любимата на местния турски владетел Арап бей и той от благодарност дарил земя до лековития извор и разрешил изграждането на манастир.

Първоначално манастирът е основан като монашеско общежитие през 1856 г. от йеромонах Софроний, а 3 години по-късно е построено училището и манастирския храм Света Неделя (Света великомъченица Кириакия). За твърдо и достойно изповядване на Христовата вяра красивата девица била жестоко измъчвана, а след това осъдена на посичане с меч на 7 юли 289 г. в град Никомидия (Мала Азия). По времето на царуването на Асеневци (XII-XIII в.) мощите на светицата били пренесени в тогавашната столица Търново

Ктиторски надписи посочват, че зографисването е със средства събрани от населението при игумен на манастира архимандрит Софроний. Майстор на стенописите е Георги Данчов-Зографина, личен приятел и сподвижник на Васил Левски. Характерната за майстора сцена "покръстването на княз Борис I Михаил" е изписана както в храма, така и на входа на аязмото.

В южната част на манастирския двор се издига голяма каменна кула, която народната памет свързва с името на Ангел войвода - един от най-известните хайдути в този край.

Като цяло манастирската обител е много добре поддържана и за разлика от Троянския манастир, тук атмосферата е изключително приятна и зареждаща. Ето защо много хора идват със семействата си през почивните дни да запалят свещица за здраве и да се разведрят от натовареното ежедневие на пикник край аязмото на манастира.

Ако сте в региона естествено задължително е да посетите и Асенова крепост и Бачковски манастир.