Нос Калиакра е едно от най–прекрасните и възхитителни места на които можете да станете свидетели в България. Намиращ се в непосредствена близост до село Българево и извисяващ се високо, високо над морското равнище, от тук се откриват уникални и неповторими гледки. Накъдето и да се обърне човек може да изгуби погледа си в безбродната морска шир и безкрайното синьо небе, които го заобикалят от всички страни.

Калиакра всъщност представлява величествен скалист полуостров, които се е врязал близо 2 км. навътре в морето и понякога лятото могат да се видят около него да плуват делфини.

През 1941 година е обявен за природен и археологически резерват, а по–късно става част и от Стоте национални туристически обекта. Той се намира на няколко километра от град Каварна и на 60 км. от морската ни столица Варна.

Заради отличното си стратегическо положение, стръмни и високи скали и труднопроходимата си местност, още в древността на това място била построена антична могъща крепост. Първите й заселници се датират още от 4в. пр. н. е., които били тракийското племе Тиризи, поради тази причина и първоначалното име на укреплението било Тиризис. След време римляните започват да я наричат Акра, а византийците – Акрес Кастелум.

През 14 век тук се създава Карвунското деспотство, начело с българския деспот Добротица, а Калиакра станала негова столица. Властта на малкото царство обаче не траяла много дълго. Към края на 14 век то станало жертва на османските нападения, а по–късно и тяхно владение.

До днес от някогашната крепост са оцелели главният вход, част от крепостните й стени, руини от резиденцията на Добротица и останки от бани.

Сигурна съм, че повечето от вас са чували легендата за 40 – те млади девойки, които предпочели да погубят живота си, скачайки от високите и стръмните скали на стария град в морето, вместо да попаднат в ръцете на жестокия поробител. Най–смелата сред тях, която се наричала Калиакра, накарала всички момичета да завържат косите си и така да скочат всички заедно в бурните води. Те вярвали, че по – този начин ще отидат на едно по–хубаво и по–добро място и ще бъдат завинаги щастливи. Тази мисъл им давало още по–голяма смелост, за да не се страхуват от смъртта.

Според тази легенда Калиакра носи името на най-смелата сред девиците.

Древната крепост Лютица е една от най-добре запазените крепостни съоръжения в България. Тя е разложена близо до Ивайловград и също така е прочута под името Мраморния град и Цитаделата на Калоян.

Укреплението има завидно дълга и интригуваща история , като в периода на Средновековието се е отличавало със своето могъщество и великолепие .
Макар че отдавна е изживяло своите славни и велики времена, миналото му се помни и до днес.

Лютица е изградена като крепост още през 4-5 век и чак до 18 век е останала почти непокътната. Тя има много добро стратегическо положение и теренът и е естествено защитен. Извисява се на висок хълм в Родопите, като оттук се открива и много добра видимост към подстъпите й.

Старото съоръжение се шири на близо 26 декара площ и има форма на неправилна елипса. Здравите му крепостни стени имат 600 м. дължина и височина 10 метра. Някога тук са се разполагали общо 12 наблюдателни кули, но до днес са се запазили 8 от тях. Те са изградени от вътрешната страна на дебелите прегради и са с трапецовидна, кръгла и правоъгълна форма.
Интересното е, че строителният материал, от който е изградена крепостта е бял мрамор. Това наистина е нещо много забележително, затова и повечето учени и археолози я наричат „Мраморния град”.

В ранните векове от своето създаване Лютица е била важно религиозно и културно средище на целия Източно – Родопски регион. Дори е била и център на Митрополията през 14 век.

Постепенно обаче местното население започнало да се изселва оттук и да емигрира на друго място, в близост до укрепения град. Там те създали ново селище, което носело името Лъджа. Така запустялото укрепление , оставено в ръцете на съдбата започнало да се руши и запада.

Днес достъпът до крепостта е значително улеснен за туристи и посетители. Всеки, който иска да се полюбува на несметните прелести и красоти на живописната планина и да научи повече за нашата история винаги може да дойде тук и да разгледа.

Улпия Ескус е името на античен римски град, създаден през 1 век от н.е. в тогавашната провинция Долна Мизия. Днес останки от величествената крепост могат да се видят край село Гиген, само на няколко километра от град Плевен.

Древното селище било основано по заповед на император Траян в чест на неговата победата над даките. Два века по-късно при управлението на Константин Велики,тук бил изграден и каменният Константинов мост, който се издигал над река Дунав .

Укреплението било цялото опасано от всички страни с дебели и високи каменни стени, които успешно възпирали атаките на враговете и варварските племена,живеещи наблизо. Върху тях се издигали няколко бойни кули,които служели за по-добра отбрана. Градът се простирал на обща площ от 280 декара. Зад мощните му зидове се намирали красиви сгради, пищните домове на богатата аристокрация и много паметници на римската култура. Още със самото си възникване се превърнал във важен икономически и търговски център и това било една от причините да привлича ожесточените набези на неприятелите. Свидетелство за неговото величие , богатство и културен разцвет са и проведените археологически разкопки през последните десетилетия. В резултат на дългогодишната работа на археолозите са намерени множество останки от административни, обществени и училищни постройки, както и голям брой ценни находки, свързани с религията и традициите на местното население. Всичко това разкрива важната роля, която е играела крепостта в онова време. Своето най-голямо развитие и великолепие тя достигнала по времето на император Константин Велики. По-късно обаче, в началото на 5 век станала жертва на безмилостните атаки на племето хуни и частично била разрушена. Римският император Юстиниан Велики /527-565/ успял да укрепи крепостните й стени, но укреплението Улпия Ескус вече загубило своето предишно влияние и никога след това не могло да си го възвърне. Към края на 6 век аварите също нападнали античния град и този път той не издържал на тежките удари и бил съборен до основи.

Така приключила великата история на римската крепост, но това, разбира се не означава, че е забравена. След неизбежния й разгром ,през 10 век върху нейните руини било създадено друго селище, просъществувало до към 14 век, но не се знае със сигурност неговото име.

Моят съвет е да отидете и да видите лично това невероятно място, което носи много от историята онова време и от бита и културата на хората живеели в тази епоха. Ера, която все още не познаваме достатъчно и е дълбоко забулена в своите тайни и загадки.

България е много красива и живописна страна, но също така има и много велика история. Един от най- ярките символи за нейното величие и могъщество е крепостта Царевец, която се намира в град Велико Търново.
Горд и неповторим, Царевец се издига високо над града и кара всекиго да му се възхищава. Всеки път, когато го погледна, той ми напомня за нашето дълго и достойно минало и ме кара да се чувствам щастлива, че съм българка.

През 1187 година, когато двамата братя Асен и Петър обявили Търново за новата столица на възобновеното българско царство, хълма Царевец се превърнал в негов главен укрепителен център . От този момент нататък крепостта започнала да играе значителна роля в историята на страната ни. Тя била една от най- големите и непревземаеми на целия Балкански полуостров. Тази земя и до днес носи спомените за успешните ни победи, за достойнството и героизма на българските войни, за мъдростта и храбростта на царете ни, за щастието на ликуващия народ. Тук са се случвали и много драматични събития, които обаче не са сломили духа и вярата ни в по-добро и светло бъдеще. Въпреки всичко Царевец е оцелял и до наши дни, почти изцяло в своя автентичен вид и великолепие и продължава да ни кара да си спомняме с гордост за някогашните ни славни времена.

Укреплението някога е имало дебели и високи крепостни стени дълги около 2 км., които защитавали от всички страни високия хълм. Най- отгоре се извисявали няколко бойни кули, където денонощно охранявали стражи. На най-високото място на Царевец се намирал Царският комплекс , където живеело управленческото семейство и част от богатата аристокрация( най- доверените лица на царя), като и той бил опасан с огромни зидове. Тук била разположена и Патриаршията, също оградена със здрава каменна стена и заедно с красивия дворец оформяли така наречения Вътрешен град. В ниските части на средновековната крепост се издигали няколко църкви, малки магазинчета и дюкяни, стопански сгради и домове на обикновеното население.

Крепостта била главна резиденция на няколко велики български владетели- Петър, Асен,Калоян и Иван Асен, а при тяхното управление тя и град Търново достигнали своя най-голям апогей. България била една от водещите военни и политически сили не само на Балканите, но и в цяла Европа, а старата ни столица процъфтявала като важен търговски и занаятчийски център.

В началото на 15 век, когато държавата ни паднала под османско робство, укреплението също било превзето и голяма част от постройките и съоръженията били разрушени. През 30-те години на миналия век започнала реставрация, която продължила повече от 50 години, но голяма част от предишния облик на укрепения град бил възстановен. Официално през 1967 година той бил обявен за паметник на културата, а днес е част от Стоте национални туристически обекта.

Ако посетите Велико Търново ще имате невероятната възможност да се насладите и на забележителното шоу „Звук и светлина”, което се изпълнява на самия Царевец и се забелязва от много далече. То ще те отведе в един друг, непознат за нас свят, пълен с тайнства и загадки.