Древната крепост Лютица е една от най-добре запазените крепостни съоръжения в България. Тя е разложена близо до Ивайловград и също така е прочута под името Мраморния град и Цитаделата на Калоян.

Укреплението има завидно дълга и интригуваща история , като в периода на Средновековието се е отличавало със своето могъщество и великолепие .
Макар че отдавна е изживяло своите славни и велики времена, миналото му се помни и до днес.

Лютица е изградена като крепост още през 4-5 век и чак до 18 век е останала почти непокътната. Тя има много добро стратегическо положение и теренът и е естествено защитен. Извисява се на висок хълм в Родопите, като оттук се открива и много добра видимост към подстъпите й.

Старото съоръжение се шири на близо 26 декара площ и има форма на неправилна елипса. Здравите му крепостни стени имат 600 м. дължина и височина 10 метра. Някога тук са се разполагали общо 12 наблюдателни кули, но до днес са се запазили 8 от тях. Те са изградени от вътрешната страна на дебелите прегради и са с трапецовидна, кръгла и правоъгълна форма.
Интересното е, че строителният материал, от който е изградена крепостта е бял мрамор. Това наистина е нещо много забележително, затова и повечето учени и археолози я наричат „Мраморния град”.

В ранните векове от своето създаване Лютица е била важно религиозно и културно средище на целия Източно – Родопски регион. Дори е била и център на Митрополията през 14 век.

Постепенно обаче местното население започнало да се изселва оттук и да емигрира на друго място, в близост до укрепения град. Там те създали ново селище, което носело името Лъджа. Така запустялото укрепление , оставено в ръцете на съдбата започнало да се руши и запада.

Днес достъпът до крепостта е значително улеснен за туристи и посетители. Всеки, който иска да се полюбува на несметните прелести и красоти на живописната планина и да научи повече за нашата история винаги може да дойде тук и да разгледа.