Здр.
Действително самата църква не е особено впечатляваща, докато не чуеш нейната история. Хубаво е когато има кой да те светне така да се каже за какво става дума. Който иска нека отиде и ще разбере сам.
Аз искам обаче спомена нещо друго, което за съжаление опорочи иначе приятното посещение. Ще започна от начало, тъй като контекста на събитията е много съществен.
С приятели бяхме на почивка в Добринище и преди да се върнем в София, бях решен да минем през село Добърско (само на няколко км), именно с цел да посетим храма "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат".
Когато пристигнахме заварихме друга група хора, при което естествено изчакахме да приключат с беседата, за да влез след тях и да чуем цялата история. Докато обаче се наслаждавахме на интересния разказ, буквално нахълтаха няколко човека, един от които със яке на Планинска спасителна служба.
Същият този човек започна да прави снимки на стенописите, което не се разрешава. По прицнип причина за подобни забрани е заради светкавиците, които увреждат (изгарят) боята. Човекът спря да снима, но видимо раздразнен започна да се заяжда с жената провеждаща беседата.
А най-наглото беше че през цялото време доката тя обясняваше колко уникално е че тези стенописи са се запазили в това чудесно състояние (реставрация няма правена) и как специфичната архитектура на храма е помогнала за това, този "планински спасител" беше се подпрял на една от изписаните колони и буквално рушеше крехката мазилка. В този момент просто не издържах и си тръгнах, тъй като не исках в рамките на храма да влизам в кавга с този типаж.
Страшно разочарован останах от цялата случка и си мисля, че при царящата простотия в нашата страна, за да опазим реликвите на прадедите ни задължително трябва да бъде осигурявана охрана, която при подобни прояви да се намесва и ако трябва да вика полиция, която да предприема наказателни мерки, които иначе по закон са предвидени.
|
Здравейте!
Миналата седмица се случи едно отдавна планирано и дълго очаквано събитие - група приятели (10 души) си направихме една почивка в Добринище . Естествено основната идея беше да се карат ски, но част от компанията си беше поставила и други амбициозни задачи, като оползотворяването на 5-6 литра ракия и коняк и още няколко по толкова вино и бира. Но нека започна от начало.
Тръгването:
Част от компанията тръгна от Бургас с "любимото" БДЖ. Със сигурност не е било скучно, но аз лично не мога да кажа нищо по този въпрос. Ние тръгнахме от София като излизането от града като време ни отне почти толкова, колкото останалата част от пътя и така с малко закъснение все пак стигнахме по ракиено време, което беше важно защото ние носихме пиенето и останалите вече чакаха. Настанихме се по двойки, стаите бяха много приятни. Тук е мястото да направя реклама на къща за гости Търкалото. Стаите бяха чисти и уютни с кабелна тв във всяка. На разположение имахме механа с кухня, кедето прекарвахме вечерите си. Цялата къща се отопляваше с локално парно и през цялото време беше много топло. Собственика е невероятен човек - страшно отзивчив и весел човек.
Ден 1.
Когато се събудих, ентусиастите скиори от компанията вече потегляха към пистата. За съжаление, поради скорошни проблеми с кръста, реших да не рискувам и заложих на разходките. Така, докато някой караха цял ден други само си направихме разходка с лифта до Безбог. Беше невероятно красиво, но и доста студено  завистливо гледах към пускащите се скиори, добре че си бях оставил екипа, че със сигурност нямаше да издържа на изкушението. Когато се върнахме готвача на компанията вече се беше заел с трудната задача да нахрани 10 души, но разочаровани нямаше Фе, справи се чудесно - Благодарности!
Ден 2.
Прогнозите за времето се оказаха верни - обилен снеговалеж. Някой се отказаха от ските и решихме да направим една разходка от х.Гоце Делчев до х.Мучарата. Това вероятно беше най-приятната част от почивката. Валеше толкова силно че буквално стъпките в преспите след минути изчезваха. Странно се получи, че при тръгването 2 от кучетата на спасителната служба (май) тръгнаха с нас. Нещо ги беше подгонило хормона, та през цялото време се търкаляха (и не само) в преспите. По пътя видяхме един закъсал джип (ентусиасти ). По нататък срещнахме и собствениците, които бяха забрали хижаря от Мучарата да им помага. Ние обаче вече знаехме, че така е затрупана пътеката, че едва ли с лопати ще успеят да се измъкнат. Хижаря се оказа доста отзивчив и ни даде ключ от лятната хижа да влезем да се стоплим, докато той се върне. За съжаление обаче като отидохме огъня беше почти изгаснал а навън валеше ли валеше, та решихме да побързаме с връщането. На връщане имаше няколко падания по заледени участъци, за радост предизвикали повече смях отколкото болка. Естествено на връщане джипа още си беше там - чакаха никакъв трактор да го издърпа. Когато стигнахме началната станция на лифта останалата част от компанията вече се беше накарала (нападала) на ски и бавно, но сигурно потеглихме с колите към Добринище.
Ден 3
Събудихме се затрупани в преспи от 80 см сняг. Пътя към пистата беше затворен. От нямане какво да се прави решихме да прескочим до Банско. Не беше лесно, но стигнахме, разходихме се, изхарчихме някой лев и се прибрахме. За съжаление установих, че Банско се е превърнал в един снежен Слънчев бряг - мега строежи, маркови магазини, много народ и завишени в пъти цени.
Вечерта си бяхме запазили маси в една от местните кръчми - Бабуч - невероятна кухня. По едно време нещо много се сгорещихме, та излязохме малко навън и си направихме един нощен бой със снежни топки и като се изморихме потеглихме в индианска редичка по отъпканите тесни пътеки обратно към къщата.
Ден 4
Хайде, обратно който от 'дето е дошъл. Бургаската група потеглиха рано рано, докато ние си поспахме. Преди обаче да потеглим към София се отбихме до село Добърско да посетим един от 100 национални туристически обекта - Храмът Св.Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат. Тъй като вече 3-ти ден валеше без да спира очаквахме пътищата да са трудно проходими, но общо взето беше почистено с изключение на отсечката Банско-Предела. В този участък се наредихме цяла колона зад снегорина и така кретахме като в софийско задръстване 20 км. Естествено не липсваха баш-тарикати с джипове (като оня заседналия), които директно пердашиха в насрещното, създавайки редица рискови ситуации. В крайна сметка, бавно но сигурно, се прибрахме, а по пътя зимата и снежните преспи постепенно отстъпиха на пролетта и зелените поляни с накацали щъркели.
|
