къща за гости Хаджийски, Триград

персонал:		чистота:		услуги:
удобства:		цена:

Много тихо и спокойно място.Къщата се намира на тиха уличка с изглед към планината.Стопаните са мили и отзивчиви хора.Препоръчвам я на всички.

персонал:		чистота:		услуги:
удобства:		цена:

Доста ме озадачиха някои от предходните коментари - сякаш не се отнасят за къщата на Елиза и Митко Хаджийски, в която отседнах с децата си в края на август 2007г.Въпреки че майката на домакинята бе починала наскоро, тя ни прие и се грижи за нас с много сърдечност и топлота цели 10 дни.Вярно е, че къщата е обикновена и не предлага хотелски лукс, но ако търсех това за почивката си нямяше да отида именно в това затънтено местенце.Точно там обаче получих най-скъпия лукс, на който днес можем да се насладим - уникално спокойствие!Сина ми тогава беше едва на 2 годинки, а това място и най вече хората ми дадоха възможност да се отърся в голяма степен дори от непрестанното безпокойство да не му се случи нещо ако го оставя за малко без надзор да си поиграе с другите дечурля. А те бяхя цяла тумба местни и на други почиващи.Докато релаксирах в китното дворче пред къщата отпивайки от чудодейния мурсалски чай глъчката им се носеше из цялото градче. Навсякъде хората ги обгрижваха, даваха им домашно приготвени мекици, горски ягоди, филии с истински боров мед. По едно време гледам дъщеря ми с братчето си сияещи от радост покатерени на един кон, някякъв човек придържа малкия, а жена му води коня в кръг по улицата, а бабите,наредени на сенчеста пейка им се радват от сърце.Какво друго да направи човек освен няколко снимки... Всяка сутрин, обед и вечер Елиза ни приготвяше домашна храна, а Митко ни обслужваше с изключителното си старание. Нито веднъж не ми позволиха да отсервирам или да измия приборите.Накараха ме да се почуствам освободена от всякакви задължения!В същото време отношението им към децата беше толкова сърдечно, че малките веднага се привързаха към тях. На Елиза така й хареса да пита дребния как се казва, защото той все й отговаряше, че бил Любен Мамин Златен, че изнамери какви ли не дребни играчки останали от дъщерите й, с които да го "примами" да й го каже отново.Децата играят необезпокоявани по уличките, защото почти не минават коли, но ако все пак някоя се появи, тя се движи достатъчно бавно, защото е стръмно и каменисто и те не бягат в паника както в града, а имат време да се отдръпнат.Направи ми впечатление отношението на местните деца към по-възрастните.Възпитани са в почитание и уважение.Даже когато се разминават по пътя, децата поздравяват бабите и съм виждала как им поемат багажа.Това отношение е "заразно" за податливите хора, каквите сме с децата ми. И понеже те честичко търчаха до местните магазинчета я за сладолед, я за вафли, там бързо ги запознаха, научиха им имената, от къде са, с кого са и т.н.,малките веднага се почустваха в свои води и с охота здрависваха, поздравяваха и се спираха при всякакви баби дядовци, лели и прочее непознати за мен - нещо, което в града е немислимо.Та нали възпитаваме децата си да не разговарят с непознати!....Бях си зарязяла мобилните телефони накъзе из багажа и за десет дена просто ги забравих!Не можете да си представите що за благодат и това. Не гледахме даже телевизия.Децата я зарязяхя напълно и предпочетоха да дивеят, да ловят охлюви и да си устройват състезания с тях.Бяха прашни, изподрани,кални и безкрайно щастливи! Оставих ги да се учат да правят циганско колело, да се крият, да стоят до късно и да изживеят едни от най-страхотните си спомени.Правехме си излети по ливадитекрай градчето. Дъщеря ми играеше с едно местно момиченце на федербал,а ние с дребния отидохме до реката. Застанахме на брега, той хвърли едно камъче вътху гладката водна повърхност и ми вика: мамо,гледай - "Глобул - най-доброто предстои"! Посмях се от сърце, защото в онова информационно затъмнение, в което се бяхме потопили,това беше последното нещо, което съм очаквала да изръси двугодишния... За красотата на природата е излишно да споменавам каквото и да било. Мога да разказвам на дълго и широко и то само най-хубави неща за Триград, Елиза и Митко Хаджийски и десетте незабравими дни прекарани в тяхното кътче рай, защото там получих това, от което имах нужда - спокойствие, тишина и сърдечност.Това за мен е рецептата да се заредиш с вълшебната енергия на Родопите!

За повече подробности какво представлява къщата и каде се намира в Триград -посетете новия сайт на "мама Зарка"
mamazarka.earthbg.com