Храм Св.Марина - В.Търново

Мястото където се намира храма “Св.Великомъченица Марина” се нарича “Марно поле” и някога е била махала “Марно поле”, с около 150 къщи и 400 жители, занимаващи се със земеделие и лозарство. Тази махала е била отдалечена от града и до 1911 г. е представлявала отделна енорийска еденица.
От 1927 г. селището е присъединено към гр. В.Търново като квартал “Марно поле”. През 1945 г. квартала е преименуван на “Толбухин”, тъй като тук е била главната квартира на прославения маршал.
Името “Марно /Марино/ поле” идва от времето на Втората българска държава, когато цар Иван Шишман изпратил на това място сестра си Мария, със съгласие да стане жена на свирепия Мурад, но само да не се опожарява красивия град Търнов.
Моско Москов, бивш търновски учител, пише в една брошура, че местността където се е заселила Мария – “Марино поле”, е била дъбова гора, сред която се намирало манастирче, посветено на “Св.Великомъченица Марина”, покрай което се заселило прокуденото от кърджалии и черкези българско население, надявайки се на близостта до Божията закрилница. До кога е съществувало манастирчето не се знае...
Когато се разрастнало селището “Марино поле”, се явила нужда от Божи дом. Тогава местният жител Дядо Колю Маминото, отделя една част от собствената си градина за да се построи черква на махалата. Строежът започнал през 1850 г., вероятно с разрешение на турската власт и бил завършен още същата година от знаменития български архитект Колю Фичето. През 1854 г. храм “Св. Марина” е осветен от гръцкия митрополит Неофит Византиец. Първоначално църквата е била малка, еднокорабна, с размери 26 на 10 метра и височина 9 метра, без купол и покрита със стари турски керемиди. На фасадата е била поставена мраморна плоча с надпис: “Посвещения храм во имя святая великомученица Марина, соградися трудомъ и прилежаниемъ жители собствено махалени и принадлежаще на св. храма сега в лето от Христа 1850 г. юли 17”. Сто годишнината на храма е отпразнувана на 6 ноември 1950 г.
Характерно за всички градски църкви построени от Колю Фичето е отделната камбанария. Тук тя е била на северната ограда, като е имала приземен етаж с отделна стая, обкована с железа дъбова сводеста врата и сводесто прозорче с желязна решетка. В нея са се пазели ценностите на храма. Чрез външна стълба с парапети се е стигало на втория етаж и от там по вита стълба до камбаните. Камбанарията е завършвала с осмоъгълен купол и кръст. От голямото земетресение през 1913 г., тя се е напукала на много места и на 14 март 1934 г. се е самосрутила.
Непосредствено до камбанарията, на источната страна е имало църковна килия с малко предверие, стая и навес. Това е било Килийно училище. От тук е тръгнала искрата за кварталното читалище “Искра”, на което църковното настоятелство е дало средства за изграждането му.
Когато квартала се разрастнал и населението чувствително се е увеличило, настъпила нуждата да се разшири храма.
През 1931 г. започва разширение на храма и изграждането на нова камбанария. През 1940 г. целият храм е изографисан в старобългарски стил, от прочутия руски майстор художник-иконограф Николай Ростовцев със средства събрани от християните.
При разширяването на храма, живите иконостасни икони са изработени от Атанас Велев от В.Търново. Има малки икони от тревненски майстори, без надпис за майстора и годината на изработка. Най-старата икона е на “Св.Богородица” с гръцки надпис от 1870 г.
Иконостаса е с размери: 5.50 м. – дължина и височина с кръста 5 м., като се предполага, че е изработен при изграждането на църквата през 1850 г. от майстори от тревненския край, от където е и майстора на храма. Резбата е цялостна, изпъкнала, релефна, ажурна, изпълнена на орехово дърво в стила на тревненската школа. Владиковият трон и четирите по-малки иконостаса поставени до четирите колони, са от по-ново време без резба и нямат такава художествена стойност, както на главния иконостас.
Към настоящият момент храмът е един от най-посещаваните в гр.Велико Търново и е един от най-значимите действащи такива. Тук се намират едни от най-прекрасните в страната ни, живи икони на иконостаса, с ажурната цялостно-релефна дърворезба. Неповторимата като излъчване, послание, страхопочитание и преклонение икона на Иисус Христос, пречистващата и проникваща през нас и зовяща към покаяние, преосмисляне, Божествена благодат и закрила св. Богородица с Младенеца, умилителната – Успение Богородично! Тук са и множеството малки икони, списвани от знайни и незнайни иконописци, посетени, окриляни и осиянени от Светия Дух. Тук се съхраняват и грижливо пазените книги, предавали през годините Божието Слово, Закона, Неизчерпаемата Мъдрост на нашите деди, за нас и дай Боже – за нашите Деца! Нека съхраним съхраненото с много Вяра, Надежда, Любов, Труд, грижливо пазено и достигнало до днес!