Трапезица

Хълмът Трапезица е вторият по значение укрепен хълм на старата българска столица Търново. За произхода на името му има две версии – от думата трапеза, или от думата трапец, поради формата на трапец, която укреплението има.

Откритията сочат, че на Трапезица са живеели богати и знатни хора, обитавали великолепни къщи със забележителна архитектура. Крепостта била свързана с тази на хълма Царевец чрез мост, до който се стигало по път, изсечен в скалите. Естествената укрепеност на Трапезица била главната защита на хълма – от три страни той е заобиколен от буйните води на река Янтра. Четири входа водели до вътрешността на крепостта, като главен бил южният. Част от южната порта е запазена и до днес.
Стените на сградата, заемаща няколко декара площ, са необичайно дебели - 4,5 м, при обичайните за Средновековието 2,2 м. Някога върху стръмните скали се издигали високи стени с бойници и кули. Два напречни крепостни зида са спускали по склоновете на хълма - едният в източната част, край църквата "Св. Димитър", а другият - в западния склон с посока към сегашния железопътен мост.
При първите разкопки в края на 19-и век са били разкрити основите на 17 църкви. По оскъдните фрагменти запазени върху стените, се вижда, че са били богато украсени със стенописи и многоцветни мозайки, а подовете били покрити с керамични плочи.
Намерените материали обаче не са били изследвани и публикувани и затова десетилетия наред са останали неизвестни за науката и за историята на града. Надписите са били на български език, но са запазени само отделни думи. Най-голяма по размер е църква номер 8, известна с името "Св. Иван Рилски". До нея има следи от други стари сгради, за които се предполага, че са манастирски. По стените на църквата са запазени следи от стенописи.
Извесно е, че Цар Асен I през 1195 г. пренесъл от Средец (София) във В. Търново мощите на св. Иван Рилски, които били поставени в специално построената църква на Трапезица. Мощите са били съхранявани във В. Търново до 1469 г., когато били пренесени в Рилския м-р.Многобройните украсени малки църкви на Трапезица свидетелстват, че там са били жилищата на болярите и на висшите духовници.
Легенда разказва, че в крепостта била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Ходникът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши. В тях стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Пълната съкровищница била затворена. Царят заповядал да се срине монетарницата. На мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само Шишман...