През 2008 година провинцията Сечуан в Китай е връхлетяна от страшно земетресение, при което загиват над 50 хил. души. Поради опустошителния му характер, властите решават, че е най-добре всичките жители на селището Бейчуан да бъдат евакуирани в близка община. Така за кратко време този доскоро процъфтяващ и проспериращ град се превръща в руини. Хиляди хора остават без домове и живеят месеци наред в палатки. Историята на Бейчуан за щастие не завършва с трагичен край.
В продължение на три години хиляди доброволци и работници от множество компании, полагат неимоверни усилия за възстановяването на сградите в областта и да полагането основите на новия град.
През февруари 2011 година реставрираният Бейчуан официално отваря врати. Постройките са изградени да издържат на земетресение на 8 магнитуд по скалата на Рихтер.
Бейчуан успява да се спаси от гибел и не оставя само един избледнял спомен, че някога там е кипял живот. Всичко завършва с щастлив край, но не така стоят нещата с много други градове-призраци по света.

Мисълта за градовете-призраци карат човек да го побиват тръпки. В съзнанието ни изникват гледки на прашни и мръсни улици,обезлюдени къщи, порутени сгради, падащи покриви и такава смразяваща тишина.Тишина от която настръхваш.
Тези селища са изоставени по-различни причини – някои са унищожени от взривове, други са напуснати заради природни бедствия, трети пък са оставени без живот, единствено заради човешката безотговорност.
Случаят с град Припят в Украйна, където на 26 април 1986 година експлоадира Чернобилската атомна електроцентрала, е едно от най-трагичните събития в световната история. Радиоактивният облак се разпръсква из цяла Украйна, Беларус,Русия и достига Източна Европа и Скандинавия.
В следствие на радиацията умират хиляди хора, а други се раждат с недъзи. Районът около електроцентрала е евакуиран. Град Припят е най-голямото населено място в околността и неговото население от 44 хил. души е принудено да напусне завинаги домовете си.
Днес Припят изглежда като декор на филм на ужасите. Тук като че ли времето е спряло, а жителите му сякаш са се изпарили. Все още могат да се видят красиво подредени трапези и грижливо оправени легла. Това е още по-потискащо.

Централиа е друг град-призрак, който е старо миньорско селище с богати находища на антрацитни въглища, намиращо се в щата Пенсилвания, Сащ.Причината поради, която Централиа е изоставен е, че районът се оказва твърде опасен за живеене.
През 60-те години на 20 - ти век пожарникари запалват боклука близо до гробището и когато отпадъците изгарят, те угасват огъня. Само че огънят вече се е разпространил надолу под земята и се подпалва една от галериите с въглища, която преминава под града. В следствие на това избухва огромен подземен пожар, който жителите не успяват да изгасят с години. Тъй като с времето районът става изключително опасен – земята започва да се срутва, сградите потъват, пътищата се рушат, цялото население е евакуирано почти 20 – години след възникването на пожара.
В момента повечето от пътищата, които водят към града или са сринати от властите, или пък се рушат сами.

Сан Жи е още един град-призрак, намиращ се в северната част на Тайван.
През 80-те години на 20 век правителството започва мащабен проект за изграждането на модерен туристически курорт, в който се влагат огромни средства. Всичко върви по план и не остава много, за да бъде окончателно завършен, но тъй като започнали да се случват множество странни инциденти с работниците на които не можело да се даде логично обяснение, тайванците решават, че това място е обитавано от духове. Строежът на курортния град е спрян, а в наши дни това е пуст и мрачен район, от който те побиват тръпки.