1.Чернобил в Украйна.
След разигралата се огромна трагедия в Припят на 28 април 1986 година всичко се преобръща с главата надолу и това бележи живота на всички оцелели украински жители завинаги. На тази дата се случва една от най-големите човешки катастрофи, които историята познава, а именно избухването на Чернобилската атомна електроцентрала. След тежкия инцидент цялото население е евакуирано, някои от хората загиват, други получават трайни увреждания, а част от децата се раждат с недъзи. В наши дни Припят е напълно изоставен, няма дори и капка живот в него – пусти улици, необитаеми къщи и блокове, празни детски градини и площадки. Всичко тук навява само мрачни и тягостни спомени и всява чувство на болка и тъга у всеки един човек. Припят може би още няколко века няма да е подходящо място за живеене, но затова пък от 2002 година насам е отворен за посещения на туристи. Че кой с удоволствие би дошъл тук?

2.Блатото Манчак в САЩ.
Едно от най-смразяващите и страховитите места в света е призрачното блато Манчак, което се намира до американския град Ню Орлиънс в щата Луизиана. Местните разказват, че когато била хваната в плен кралицата на вуду магията и хвърлена в затвора, тя силно се разгневила и причинила изчезването на няколко малки селца, които се намирали по тези земи и нито един от селяните не успял да оцелее. Смята се, че цялата местност е прокълната и се носят слухове, че всяка вечер тук се чуват странни шумове и гласове, а душите на загинали дори понякога бродели над езерото нощем.

3.Аушвиц в Полша.
Само при споменаването на самото име човек го обземат мрачни мисли и чувства и тръпки побиват цялото му тяло. Аушвиц са стари нацистки концентрационни лагери създадени през 1940 година от германския диктатор Адолф Хитлер. Мястото е по–известно като „Лагерите на смъртта”, където са били отведени стотици хиляди поляци, евреи, руснаци и т.н. (в това число мъже, жени, деца и възрастни), които никога повече не излезнали живи. Те били натъпквани като животни в малки газови камери и там намирали смъртта си. Рано или късно всеки го очаквала тази съдба, въпросът бил само кога. В крайна сметка краят на този ад бил поставен през 1944 година, когато позорната дейност на лагерите била прекратена. Но въпреки всичко това оставило една дълбока рана в световната история, която някога едва ли ще зарасне.