2015.06.09 03:26 |
персонал: |  | чистота: |  | услуги: |  |
удобства: |  | цена: |  |
| | Наскоро бях гост на хотел 4-звездния хотел „Верея“ в град Стара Загора. Това, което ще коментирам, е състоянието на стаите на базата на тази, в която бях отседнал.
1. Видно е, че наскоро е минал основен ремонт и че съсипията все още не е взела връх. Общото впечатление обаче е, че стаята е неудобна, а подредбата е без стил и липса на замисъл в обзавеждането. Материалите и отделните аксесоари на обзавеждането сами по себе си не са лоши – тапетите са прилични и не от евтините, лампите над главите са красиви, плоскостите, от които са изработени мебелите са качествени, креслото е сепло, но симпатично. За съжаление обаче се губи усещането за единство, за свързаност и органичност на разположените в стаята предмети. Обзавеждането създава неудовлетворителното впечатление, че вещите са събрани хаотично.
2. Разпределението на площта на стаята между баня и стая е фундаментално объркано. Банята незнайно защо е малка и като така адски неудобна. Това е за сметка на много голямата част, отделена на стаята. Имам впечатлението, че проектантът първо е разположил от прозореца към вратата едно ъглово писалище, после легла и нощни шкафове, после вграден гардероб и каквото пространство е останало е отишло за баня. Последната е куриозно тясна и дразнещо нефункционална и то заради глупавото разположение на мебелите в стаята. Пространството между мивката и тоалетната е толкова малко, че човек си опира краката в тоалетната чиния ако иска да се мие. Кошчето за боклук е поставено в един ъгъл, където се събират мивка и тоалетна и натискането с крак на педала за отваряне се превръща в гимнастическо упражнение. Плътно до тоалетната чиния има вана. При това тясно разположение отварянето на вратата, която е срещу тоалетната чиния, също е загадка – човек просто се чуди къде да застане, за да отвори вратата. Ваната е поредният връх на проектантски недомислия. Оставям на страна обстоятелството, че в наше време трябва да си ненормален, за да ползваш хотелска вана като вана. Хората стъпват там с чехли, за да се къпят, да си умият дупето след ползване на тоалетната, както и не се колебаят да се облекчат междувременно. Завесата е дълга до пода, което е ненужно и неудобно, тъй като хората я поставят от вътрешната страна - иначе водата от душа си отива извън ваната. При такава дължина има риск да настъпиш завесата, да я скъсаш или просто да се пребиеш. Дължината на завесата за мен трябва да е 10-тина сантиметра под горния край на ваната. Вероятността да се контузиш се увеличава от още „бисери“ в оформянето на ваната. Етажерката, на която се окачват кърпите, е зад завесата, при което с неволно движение на душа можеш да измокриш сухите кърпи. Липсва здраво захваната за стената дръжка, за която да се хванеш, излизайки от ваната. По тази причина хората явно се бяха хващали както за тръбата на завесата, така и за етажерката за кърпи – и двете едвам се държаха за стената. Следва диамантът в бисерната огърлица – ваната изобщо не бе захваната, а само поставена на трупчета и свободно се клатушкаше в пространството (!!!!) Повтарям – не че се беше размърдала при първоначално захванато положение – изобщо не бе захващана. Водата от душа минава отстрани между ваната и стената и се стича по пода – добре, че си има сифон. Стъпването извън някаква централна зона на пода на ваната води до неконтролируемо накланяне на ваната.
3. Климатикът е друго недоразумение – той поставен да духа точно в главите на спящите гости. Правилното му място е да духа извън леглата, в обема на пътеката пред леглата.
4. Друга проектантска грешка е наличието на праг (разлика в нивата) между стаята и коридора. Това за мен е солидно доказателство за непрофесионализъм при проектиране и провеждане на ремонта.
5. Изключването на тока след изваждане на картата от съответното гнездо в стената води до гасене на всичко – лампи, телевизор, климатик, но и забележете – хладилник. Последното напълно обезсмисля наличието му, защото човек разчита като се прибере в стаята да извади една студена напитка от хладилника, което обаче не е възможно.
|