Свети Тома е остров разположен на нашето родно Черноморие . Той е един от общо петте острова, които се намират по него. Простира се на обща площ от 12 декара на юг от Созопол и става част от резервата Ропотамо през 1992 година.

Другото название, с което е известен е Змийският остров. Може би ще се запитате защо? Отговорът е риторичен.

Преди много време тук е имало малък параклис, който е носел също името Свети Тома, но до днес не е останало нищо от него. В наши дни почти цялата територия е заселена с водни змии, чиито брой е изключително голям. Те обаче се хранят само с риба, която си набяват от заобикалящите Свети Тома морски води.

Въпреки това той е опасно място за посещения от хора, затова и идването е забранено, но не само заради змийските му обитатели, но и заради труднодостъпната му местност.

Назъбените скали, стръмните и опасни склонове и буйната и гъста растителност са едни от вечните му жители. Тази малка джунгла е недокосвана от човек от доста отдавна, със сигурност още много дълго време ще бъде така.

Преди повече от 70 години по нареждане на цар Борис Трети, тук били донесени и посяти кактуси чак от ботаническата градина в Братислава . Бодливите растения могат да се видят и сега да виреят на това място. Почти целият остров е обрасъл с тях, което го прави още по-плашещ. Но те са изключително красиви, когато разцъфват, защото са от вида Опонция и се характерират с големи и жълти листа.

Интересното е, че Свети Тома е единственото кътче в страната ни, където свободно виреят диви кактуси.

Между неговите обитатели, можем да споменем също и 250 - те вида птици, като по-голямата част от тях са в списъка на Червената книга.

Към територията на Змийския остров е причислена природната забележителност Маслен нос. Той заема трето място по-големина на българското Черноморие.

Много легенди се носят за местността, много предания свързани с историята й се разкават от местните . Най-интересната от тях свързва Свети Тома със старо свърталище на морски пирати. Тук те пазели своите богатства и съкровища, които заграбвали от невинните хора.

Може това да е истина, а може и да е просто една приказка, породена от човешкото въобръжение. Но не ни остава нищо друго, освен да гадаем.