Троянският манастир е само на 10 км. от град Троян и е един от най-красивите и посещавани в България . Той се шири в една много плодородна местност, надарена от природата с необикновени гледки и красоти.

Троянският манастир е основан от стар атонски монах в началото на 17 век, но неговото име и до наши дни не се знае какво е. Първоначално била изградена малка църква на брега на река Черни Осъм, но след време тя се разраснала, като към нея било построено и монашеско жилищно крило, а по- късно през 1765 година и килийно училище, в което много известни български дейци получили своето начално образование.
Така малкият храм за кратко се превърнал в голям манастирски комплекс, който днес е третият по-големина в страната.

По време на своето съществуване той бил на няколко пъти нападан и разрушаван от гневните турски войски, а неговите монаси безпощадно убивани. Но въпреки всичко винаги се появявали инициатори , които със собствени средства и дарения от местните, успявали да възродят дейността на обителта и тя да продължи да служи вярно на хората.

В годините, когато тук живеел и служел игуменът Паисий, той направил много за обновяването и разширяването му. Плод на неговата продължителна благородна дейност е изграждането на манастирския скит „Св. Николай Чудотворец", който се намира в източната част на комплекса, издигането на нови жилищни и стопански постройки, както и на наблюдателница, разположена северозападно на манастира.

През 1820 година бил построен втори скид , наречен „Св. Йоан Предтеча", а година по-късно и нова църква. Те били дело на игумена Партений, който също полагал огромни грижи за осъвременяването на обителта. Не след дълго, през 1830 година храмът бил обявен за ставропигиален и бил изцяло под опеката на Цариградската патриаршия.

Троянският манастир дълго време бил един от малкото пазители на българския дух и вяра по време на робството. Бил не само духовен и просветителски център, но тук кипяла и трескава революционна дейност. Много хора намирали на това място убежище и спасение от гонещите ги турски войски.

В наши дни комплексът е също толкова впечатляващ и неповторим, колкото е бил и в периода на най-големия си разцвет. Към него има построени красиви еркерни двуетажни и триетажни постройки с забележителен архитектурен стил, които определено си заслужават да се видят на живо.
Но може би най-голямото богатство на Троянския манастир, останало му от едно време са невероятните ктиторски портрети, дело на талантливия майстор Захари Зограф, които се пазят в църквата „Успение Богородично”.